„Фондация” от Айзък Азимов (Мега-ревю)

"Фондация" от Айзък Азимов е безспорно едно от най-емблематичните научно-фантастични произведения в историята. Произведенията от поредицата за Фондацията са доста, някои писани в последствие от първоначалната трилогия, но с действие развиващо се преди и след нея. Ето ги всичките изброени хронологично спрямо наратива:

1. „Прелюдия към Фондацията“ - Книгата е написана предпоследна и представлява своеобразна препратка към началото на събитията в оригиналната трилогия.

2. „Битката за Фондацията“ - Последната книга от поредицата (написана е последна, но на практика е втора в хронологично естество).

3. „Фондация“ - Това е оригиналната книга от поредицата, която разкрива тайните и загадките на едноименният обект на романа.

4. „Фондацията и империята“

5. „Втората фондация“

6. „Острието на фондацията“

7. „Фондацията и Земята“

Може би от една страна е правилно ако ще се прави ревю на тази поредица да се започне с оригиналната трилогия („Фондацията“ „Фондацията и империята“ и

„Втората фондация“), но аз реших да започна хронологично от „Прелюдия към Фондацията”, „Битката за Фондацията“ и „Фондацията“ и това ревю включва именно тези три книги. Защо? Ами, защото реших, че така ще имам по-пълноценно преживяване на поредицата. Дали е така е спорен въпрос, но сега в ретроспекция смятам, че ако не бях прочел „Прелюдия към Фондацията” и „Битката за Фондацията”, първата книга от основната трилогия  нямаше да ми е толкова интересна.

Но, да започнем от самото начало. В първата книга „Прелюдия към Фондацията”, един млад математик от забутана планета в периферията на Галактическата империя прави доста любопитна научна разработка. С нея той доказва, че е теоретически възможно да се разработи метод, с който може да се предвижда хода на историческите събития. Противно на очакванията му, около откритието се вдига доста обществен шум и самият император е силно заинтригуван. Естествено скромният Хари Селдън се опитва всячески да обясни, че той самият не е разработил начин за предсказване на бъдещето, което е невъзможно, а просто е доказал, че е възможно да се изведат някои общи тенденции за бъдещето на империята чрез нещо наречено психо-история. По моите разбирания то е някаква смесица между народопсихология, икономика, история, математика и социология. Без да се впускам в преразказване на сюжета е достатъчно да кажа, че това откритие преобръща живота на Селдън с главата надолу и променя хода на историята.

Нека поговорим малко за самите произведения. Първо, тъй като са писани през 50-те години, това се отразява в стилово и съдържателно отношение и има някои доста забавни подробности. Например, почти всяка технология описана в книгите, от осветление до бластери и персонални защитни полета е захранвана от атомна енергия, което от съвременна гледна точка изглежда леко странно. Но за тогава е изглеждало напълно логично да се предположи, че в бъдеще атомната енергия ще намира все по-широко приложение във всеки аспект от живота на хората. Не е нужно да казвам, че компютрите също изглеждат доста абсурдно по днешните представи, но трудно можем да виним Азимов в нещо и тук.

Итересно нещо, което срещнах като мнение из Интернет е, че в първата написана книга „Фондация” няма женски герои и изобщо в поредицата, жените са представени много слабо. Първата логична мисъл би била, че все пак книгите са писани през 50-те и тогава нравите са били малко по-други, но всъщност истината е друга. Азимов меко казано не е бил много на „ти” с жените и в интервю сам признава, че не би могъл да напише добър женски герой, понеже единствената жена, която е познавал добре, когато е писал „Фондация” е била майка му. Напълно съм съгласен с това наблюдение и мога да го приема като единствен недостатък на текста. Във всяко друго отношение, „Фондация” е истинско удоволствие. Имаме политически заговори, улични сбивания, космически кораби, лазери – има ли нужда да ви убеждавам повече? Действието обхваща огромни периоди от време и същевременно дава много детайл за случващото се в момента без да прекалява и да пречи. Темпото не ми се стори бавно, както е понякога, когато четем творби от този период. Текстът ме държеше заинтригуван през цялото време. Исках да разбера повече за въпросната психо-история и как точно работи, ако работи за какво ще я използват и т.н.

Направи ми впечатление, че текста е разделен на приятно кратки глави, което от чисто психологическа гледна точка е успокоително, ако изпитвате трудности със съсредоточаването като мен...  Като крайна оценка, бих дал на поредицата „Фондация” от Айзък Азимов (съдейки по първите три книги и останалите ще са страхотни) оценка 4.6/5. Определено ги препоръчвам за всеки. Дори ако познавате някой, който не си пада по фантастиката или тепърва започва да харесва жанра – кажете му да пробва „Фондация”.

Една препоръка от гледна точка на ергономията при четене. Не си купувайте масивното двутомно издание на Бард, което включва седемте книги в себе си освен ако не смятате да ги четете подпряни на катедра/бюро или просто да ви красят библиотеката. Ужасно са тежки и ако четете повече от 5 минути почва сериозно да дразни. Съдържанието обаче със сигурност си струва. 

Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

Tweet

Добави в Svejo